РАЗКУКУРЍГВАМ СЕ, -аш се, несв.; разкукурѝгам се, -аш се, св., непрех. За петел — започвам да кукуригам силно и все по-силно. Чува се Змея как прескача плета и полетява на коня си като вихър. Изведнъж лавват силно кучета, разкукуригват се петли — обща тревога наоколо. П. Тодоров, Събр. пр II, 290. От един курник изкъркори в просъница ранобуден петел. .. Разкукурига се цялата махала отсам и отвъд реката. Т. Харманджиев, КЕД, 115. Лазаре, твоя петел, като видя вълк, пак се разкукурига. Сигур мисли, че е лисица. Й. Радичков, С [еа]. Обичам светлината, утринната, на изгрева, когато всичко се съживява; птици са се разпели, петли са се разкукуригали, хорска глъч се разнася. Д, 2001, бр. 139 [еа].